махараджа

Речник на българския език

махараджа̀ съществително име, мъжки род (тип 38) редактиране

Значение

мн. махараджѝ, м. Велик индийски княз, на когото са подчинени други князе.

Грешни изписвания (15)

  • махараджъ
  • махаръджа
  • махаръджъ
  • махъраджа
  • махъраджъ
  • махъръджа
  • махъръджъ
  • мъхараджа
  • мъхараджъ
  • мъхаръджа
  • мъхаръджъ
  • мъхъраджа
  • мъхъраджъ
  • мъхъръджа
  • мъхъръджъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ха-ра-джа
непълен член ма-ха-ра-джа-та
пълен член ма-ха-ра-джа-та
мн.ч. ма-ха-ра-джи
членувано ма-ха-ра-джи-те
бройна форма ма-ха-ра-джи
звателна форма ма-ха-ра-джа