махагон

Речник на българския език

махаго̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вечнозелено тропическо дърво със здрава червеникава дървесина, от която се изработват мебели.
прил. махаго̀нов, махаго̀нова, махаго̀ново, мн. махаго̀нови.

Грешни изписвания (3)

  • махъгон
  • мъхагон
  • мъхъгон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ха-гон
непълен член ма-ха-го-на
пълен член ма-ха-го-нът
мн.ч. ма-ха-го-ни
членувано ма-ха-го-ни-те
бройна форма ма-ха-го-на
звателна форма