1.
матема̀тика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Точна наука, изучаваща количествените отношения, величините и пространствените форми. Висша математика. Приложна математика.
прил. математѝчески, математѝческа, математѝческо, мн. математѝчески. Математическо уравнение.
прил. математѝчен, математѝчна, математѝчно, мн. математѝчни.
прил. математѝчески, математѝческа, математѝческо, мн. математѝчески. Математическо уравнение.
прил. математѝчен, математѝчна, математѝчно, мн. математѝчни.
Грешни изписвания (15)
- математека
- математекъ
- математикъ
- матиматека
- матиматекъ
- матиматика
- матиматикъ
- мътематека
- мътематекъ
- мътематика
- мътематикъ
- мътиматека
- мътиматекъ
- мътиматика
- мътиматикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ма-те-ма-ти-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ма-те-ма-ти-ка-та | |
| мн.ч. | ма-те-ма-ти-ки | |
| членувано | ма-те-ма-ти-ки-те | |
| звателна форма | — | |
2. математика — ед. ч. непълен член
математика е производна форма на математик (ед. ч. непълен член).