матадор

Речник на българския език

матадо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. матадо̀ри, м. Бикоборец, тореадор, който нанася върху бика последния смъртоносен удар със сабя.

Грешни изписвания (3)

  • матъдор
  • мътадор
  • мътъдор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-та-дор
непълен член ма-та-до-ра
пълен член ма-та-до-рът
мн.ч. ма-та-до-ри
членувано ма-та-до-ри-те
бройна форма ма-та-до-ри
звателна форма ма-та-до-ре