масурче

Речник на българския език

масурче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

стъбло на растение, което е кухо отвътре

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-сур-че
членувано ма-сур-че-то
мн.ч. ма-сур-че-та
членувано ма-сур-че-та-та