мастика

Речник на българския език

мастѝка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мастѝки, ж.
1. Силна спиртна напитка с характерен анасонов аромат.
2. Благоуханна смола, получавана от някои средиземноморски дървета.
прил. мастѝков, мастѝкова, мастѝково, мн. мастѝкови.

Грешни изписвания (3)

  • мастикъ
  • мъстика
  • мъстикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мас-ти-ка
членувано мас-ти-ка-та
мн.ч. мас-ти-ки
членувано мас-ти-ки-те
звателна форма