масраф

Речник на българския език

масра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. масра̀фи, (два) масра̀фа, м. Разг. Разноски, разходи.

Грешни изписвания (1)

  • мъсраф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мас-раф
непълен член мас-ра-фа
пълен член мас-ра-фът
мн.ч. мас-ра-фи
членувано мас-ра-фи-те
бройна форма мас-ра-фа
звателна форма