маруля

Речник на българския език

мару̀ля съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. мару̀ли, ж. Градинско растение с широки листа, употребявани за салата пролетно време.

Грешни изписвания (3)

  • марулъ
  • мърулъ
  • мъруля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ру-ля
членувано ма-ру-ля-та
мн.ч. ма-ру-ли
членувано ма-ру-ли-те
звателна форма