мартеница

Речник на българския език

ма̀ртеница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ма̀ртеници, ж. Усукани шарени конци (предимно бял и червен), които се връзват на първи март за здраве.

Грешни изписвания (7)

  • мартенеца
  • мартенецъ
  • мартеницъ
  • мартинеца
  • мартинецъ
  • мартиница
  • мартиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-те-ни-ца
членувано мар-те-ни-ца-та
мн.ч. мар-те-ни-ци
членувано мар-те-ни-ци-те
звателна форма