марля

Речник на българския език

ма̀рля — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ма̀рли, ж. Тънка и рядка памучна тъкан за превръзка на рани и др.

Грешни изписвания (1)

  • марлъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-ля
членувано мар-ля-та
мн.ч. мар-ли
членувано мар-ли-те
звателна форма —

Връзки