маньовър

Речник на българския език

маньо̀вър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. маньо̀ври, (два) маньо̀въра, м. Придвижване на войски по време на военни действия, за да се нанесе удар на противника.

Грешни изписвания (3)

  • маньовар
  • мъньовар
  • мъньовър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ньо-вър
непълен член ма-ньо-въ-ра
пълен член ма-ньо-въ-рът
мн.ч. ма-ньов-ри
членувано ма-ньов-ри-те
бройна форма ма-ньо-въ-ра
звателна форма