манш

Речник на българския език

манш — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ма̀ншът, ма̀нша, мн. ма̀ншове, (два) ма̀нша, м. Отделна самостоятелна част от спортна игра. Победител в първия манш.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. манш
непълен член ман-ша
пълен член ман-шът
мн.ч. ман-шо-ве
членувано ман-шо-ве-те
бройна форма ман-ша
звателна форма —

Връзки