манту̀
—
съществително име, среден род
(тип 65)
Значение
ср., само ед. Спец. Кожна проба за установяване на туберкулозна зараза.
Грешни изписвания (1)
- мънту
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ман-ту | |
|---|---|---|
| членувано | ман-ту-то | |
| мн.ч. | ман-ту-та | |
| членувано | ман-ту-та-та |