маниеризъм
—
съществително име, мъжки род
(тип 11)
Значение
<i title="литература">литер._ Стил, който се отличава с натрапчиви „маниеризми“ или особености (парадокси, каламбури, асидентон, хиперболи, плеоназми и др. ), с усложнен синтаксис и възвишен език и цели да привлече вниманието към формата на представяне като напълно обособена от предмета на изображението.изк. Течение в италианското изкуство и особено в живописта от ХVІ в. в период на прехода от ренесансово към бароково изкуство, когато в Италия работят много ученици и наследници на големите майстори на Възраждането, които виждат главната си задача в това да усвоят техния своеобразен начин на работа, т. нар. „маниер“
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ма-ни-е-ри-зъм | |
---|---|---|
непълен член | ма-ни-е-риз-ма | |
пълен член | ма-ни-е-риз-мът | |
мн.ч. | ма-ни-е-риз-ми | |
членувано | ма-ни-е-риз-ми-те | |
бройна форма | ма-ни-е-ри-зъ-ма | |
звателна форма | — |