маниакален

Речник на българския език

маниака̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

маниака̀лна, маниака̀лно, мн. маниака̀лни, прил. Отдаден докрай на една мисъл или идея.
същ. маниака̀лност, маникалността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • манеакален
  • манеакалин
  • манеъкален
  • манеъкалин
  • маниакалин
  • маниъкален
  • маниъкалин
  • мънеакален
  • мънеакалин
  • мънеъкален
  • мънеъкалин
  • мъниакален
  • мъниакалин
  • мъниъкален
  • мъниъкалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-ни-а-ка-лен
непълен член ма-ни-а-кал-ния
пълен член ма-ни-а-кал-ни-ят
ж. р. ма-ни-а-кал-на
членувано ма-ни-а-кал-на-та
ср. р. ма-ни-а-кал-но
членувано ма-ни-а-кал-но-то
мн. ч. ма-ни-а-кал-ни
членувано ма-ни-а-кал-ни-те