мандахерцане

Речник на българския език

мандахерцане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-да-хер-ца-не
членувано ман-да-хер-ца-не-то
мн.ч. ман-да-хер-ца-ния
членувано ман-да-хер-ца-ни-я-та