манаф

Речник на българския език

мана̀ф — съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. мана̀фи, м.
1. Малоазиатски турчин.
2. Пренебр. Турчин или азиатец изобщо.
3. Сексуалноизвратен човек — активен педераст.
прил. мана̀фски, мана̀фска, мана̀фско, мн. мана̀фски.

Грешни изписвания (1)

  • мънаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-наф
непълен член ма-на-фа
пълен член ма-на-фът
мн.ч. ма-на-фи
членувано ма-на-фи-те
бройна форма ма-на-фи
звателна форма ма-на-фе

Връзки