маминка

Речник на българския език

ма̀минка съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Гальовно назоваване на мама 1 . 2. Диал. Майката на майка ми; баба.

Грешни изписвания (3)

  • маменка
  • маменкъ
  • маминкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-мин-ка
членувано ма-мин-ка-та
мн.ч. ма-мин-ки
членувано ма-мин-ки-те
звателна форма ма-мин-ко