мамарец

Речник на българския език

мамарѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. мамарцѝ, (два) мамарѐца, м. Диал. Дребни ракообразни животни, които плуват на групи по повърхността на тиха вода.

Грешни изписвания (3)

  • мамърец
  • мъмарец
  • мъмърец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ма-рец
непълен член ма-ма-ре-ца
пълен член ма-ма-ре-цът
мн.ч. ма-мар-ци
членувано ма-мар-ци-те
бройна форма ма-мар-ци
звателна форма ма-ма-ре-цо