малолетен

Речник на българския език

малолѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

малолѐтна, малолѐтно, мн. малолѐтни, прил. Който не е достигнал установената от законите възраст, даваща права и задължения; непълнолетен, в детска възраст.

Грешни изписвания (7)

  • малолетин
  • малулетен
  • малулетин
  • мълолетен
  • мълолетин
  • мълулетен
  • мълулетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-ло-ле-тен
непълен член ма-ло-лет-ния
пълен член ма-ло-лет-ни-ят
ж. р. ма-ло-лет-на
членувано ма-ло-лет-на-та
ср. р. ма-ло-лет-но
членувано ма-ло-лет-но-то
мн. ч. ма-ло-лет-ни
членувано ма-ло-лет-ни-те