малокръвие

Речник на българския език

малокръ̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Намалено количество на червените кръвни телца; анемия.

Грешни изписвания (3)

  • малукръвие
  • мълокръвие
  • мълукръвие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-лок-ръ-вие
членувано ма-лок-ръ-ви-е-то
мн.ч. ма-лок-ръ-вия
членувано ма-лок-ръ-ви-я-та