майсторене

Речник на българския език

майсторене съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. майс-то-ре-не
членувано майс-то-ре-не-то
мн.ч.
членувано