майорша

Речник на българския език

майо̀рша съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. майо̀рши, ж. Разг. Съпруга на майор.

Грешни изписвания (3)

  • майоршъ
  • мъйорша
  • мъйоршъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-йор-ша
членувано ма-йор-ша-та
мн.ч. ма-йор-ши
членувано ма-йор-ши-те
звателна форма ма-йор-шо