майор

Речник на българския език

1. майо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. майо̀ри, м. Офицерски чин между капитан и подполковник и лице с такъв чин.
прил. майо̀рски, майо̀рска, майо̀рско, мн. майо̀рски. Майорско звание.

Грешни изписвания (1)

  • мъйор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-йор
непълен член ма-йо-ра
пълен член ма-йо-рът
мн.ч. ма-йо-ри
членувано ма-йо-ри-те
бройна форма ма-йо-ри
звателна форма ма-йо-ре

2. Майо̀р географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Мъйор