мазило

Речник на българския език

мазѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. мазила̀, ср.
1. Остар. Гъста ароматизирана смес, употребявана с козметични цели; крем.
2. Разг. Всяко нещо, което може да се използва за мазане.

Грешни изписвания (3)

  • мазилу
  • мъзило
  • мъзилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-зи-ло
членувано ма-зи-ло-то
мн.ч. ма-зи-ла
членувано ма-зи-ла-та