магнетѝзъм
—
съществително име, мъжки род
(тип 11)
Значение
м., само ед. Спец.
1. Свойство на някои тела да привличат железни предмети и да заемат положение север — юг.
2. Съвкупност от магнитни явления. Земен магнетизъм.
3. Дял от физиката, който изучава магнитните явления.
прил. магнетѝчески, магнетѝческа, магнетѝческо, мн. магнетѝчески.
прил. магнетѝчен, магнетѝчна, магнетѝчно, мн. магнетѝчни.
1. Свойство на някои тела да привличат железни предмети и да заемат положение север — юг.
2. Съвкупност от магнитни явления. Земен магнетизъм.
3. Дял от физиката, който изучава магнитните явления.
прил. магнетѝчески, магнетѝческа, магнетѝческо, мн. магнетѝчески.
прил. магнетѝчен, магнетѝчна, магнетѝчно, мн. магнетѝчни.
Грешни изписвания (7)
- магнетизам
- магнитизам
- магнитизъм
- мъгнетизам
- мъгнетизъм
- мъгнитизам
- мъгнитизъм
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | маг-не-ти-зъм | |
|---|---|---|
| непълен член | маг-не-тиз-ма | |
| пълен член | маг-не-тиз-мът | |
| мн.ч. | маг-не-тиз-ми | |
| членувано | маг-не-тиз-ми-те | |
| бройна форма | маг-не-ти-зъ-ма | |
| звателна форма | — | |