лютиер

Речник на българския език

лютиер съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-ти-ер
непълен член лю-ти-е-ра
пълен член лю-ти-е-рът
мн.ч. лю-ти-е-ри
членувано лю-ти-е-ри-те
бройна форма лю-ти-е-ри
звателна форма лю-ти-е-ре