лютеранка

Речник на българския език

лютера̀нка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. лютера̀нки, ж. Жена лютеран.

Грешни изписвания (11)

  • лйотеранка
  • лйотеранкъ
  • лйотиранка
  • лйотиранкъ
  • лйутеранка
  • лйутеранкъ
  • лйутиранка
  • лйутиранкъ
  • лютеранкъ
  • лютиранка
  • лютиранкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-те-ран-ка
членувано лю-те-ран-ка-та
мн.ч. лю-те-ран-ки
членувано лю-те-ран-ки-те
звателна форма лю-те-ран-ке