лютера̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. лютера̀ни, м. Човек, който изповядва лютеранството.
Грешни изписвания (5)
- лйотеран
- лйотиран
- лйутеран
- лйутиран
- лютиран
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | лю-те-ран | |
|---|---|---|
| непълен член | лю-те-ра-на | |
| пълен член | лю-те-ра-нът | |
| мн.ч. | лю-те-ра-ни | |
| членувано | лю-те-ра-ни-те | |
| бройна форма | лю-те-ра-ни | |
| звателна форма | лю-те-ра-не | |