лютеница

Речник на българския език

лю̀теница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Ястие от смлени чушки, домати и подправки, сварени на каша, приготвено обикновено за зимата.

Грешни изписвания (7)

  • лютенеца
  • лютенецъ
  • лютеницъ
  • лютинеца
  • лютинецъ
  • лютиница
  • лютиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лю-те-ни-ца
членувано лю-те-ни-ца-та
мн.ч. лю-те-ни-ци
членувано лю-те-ни-ци-те
звателна форма