люспя

Речник на българския език

люспя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • люспъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице люс-пя люс-пим
2 лице люс-пиш люс-пи-те
3 лице люс-пи люс-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице люс-пих люс-пих-ме
2 лице люс-пи люс-пих-те
3 лице люс-пи люс-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице люс-пех люс-пех-ме
2 лице люс-пе-ше люс-пех-те
3 лице люс-пе-ше люс-пе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице люспил съм люспила съм люспило съм люспили сме
2 лице люспил си люспила си люспило си люспили сте
3 лице люспил е люспила е люспило е люспили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях люспил бях люспила бях люспило бяхме люспили
2 лице беше люспил беше люспила беше люспило бяхте люспили
3 лице беше люспил беше люспила беше люспило бяха люспили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще люспя ще люспим
2 лице ще люспиш ще люспите
3 лице ще люспи ще люспят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм люспил ще съм люспила ще съм люспило ще сме люспили
2 лице ще си люспил ще си люспила ще си люспило ще сте люспили
3 лице ще е люспил ще е люспила ще е люспило ще са люспили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да люспя щяхме да люспим
2 лице щеше да люспиш щяхте да люспите
3 лице щеше да люспи щяха да люспят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм люспил щях да съм люспила щях да съм люспило щяхме да сме люспили
2 лице щеше да си люспил щеше да си люспила щеше да си люспило щяхте да сте люспили
3 лице щеше да е люспил щеше да е люспила щеше да е люспило щяха да са люспили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице люспел съм люспела съм люспело съм люспели сме
2 лице люспел си люспела си люспело си люспели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице люспил съм люспила съм люспило съм люспили сме
2 лице люспил си люспила си люспило си люспили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм люспил била съм люспила било съм люспило били сме люспили
2 лице бил си люспил била си люспила било си люспило били сте люспили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да люспя щяла съм да люспя щяло съм да люспя щели сме да люспим
2 лице щял си да люспиш щяла си да люспиш щяло си да люспиш щели сте да люспите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм люспил щяла съм да съм люспила щяло съм да съм люспило щели сме да сме люспили
2 лице щял си да си люспил щяла си да си люспила щяло си да си люспило щели сте да сте люспили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих люспил бих люспила бих люспило бихме люспили
2 лице би люспил би люспила би люспило бихте люспили
3 лице би люспил би люспила би люспило биха люспили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
люс-пи люс-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род люс-пен
непълен член люс-пе-ния
пълен член люс-пе-ни-ят
женски род люс-пе-на
членувано люс-пе-на-та
среден род люс-пе-но
членувано люс-пе-но-то
множествено число люс-пе-ни
членувано люс-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род люс-пил
непълен член люс-пи-лия
пълен член люс-пи-ли-ят
женски род люс-пи-ла
членувано люс-пи-ла-та
среден род люс-пи-ло
членувано люс-пи-ло-то
множествено число люс-пи-ли
членувано люс-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род люс-пел
женски род люс-пе-ла
среден род люс-пе-ло
множествено число люс-пе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род люс-пещ
непълен член люс-пе-щия
пълен член люс-пе-щи-ят
женски род люс-пе-ща
членувано люс-пе-ща-та
среден род люс-пе-що
членувано люс-пе-що-то
множествено число люс-пе-щи
членувано люс-пе-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

люс-пей-ки