лъстив

Речник на българския език

лъстѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. лъст

Грешни изписвания (3)

  • ластив
  • ластиф
  • лъстиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лъс-тив
непълен член лъс-ти-вия
пълен член лъс-ти-ви-ят
ж. р. лъс-ти-ва
членувано лъс-ти-ва-та
ср. р. лъс-ти-во
членувано лъс-ти-во-то
мн. ч. лъс-ти-ви
членувано лъс-ти-ви-те