лък

Речник на българския език

лък съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

лъкъ̀т, лъка̀, мн. лъ̀кове, (два) лъ̀ка, м.
1. ист. Някогашно оръжие във вид на гъвкава дъга с тетива, с което се изхвърлят стрели.
2. Спортен уред. Състезание по стрелба с лък.
3. Пръчка с обтегнати на нея струни, с която се произвежда звук на музикален инструмент. Лък на цигулка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лък
непълен член лъ-ка
пълен член лъ-кът
мн.ч. лъ-ко-ве
членувано лъ-ко-ве-те
бройна форма лъ-ка
звателна форма