лучен

Речник на българския език

лу̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. лук

Грешни изписвания (1)

  • лучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лу-чен
непълен член лу-че-ния
пълен член лу-че-ни-ят
ж. р. лу-че-на
членувано лу-че-на-та
ср. р. лу-че-но
членувано лу-че-но-то
мн. ч. лу-че-ни
членувано лу-че-ни-те