лунатик

Речник на българския език

лунатѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. лунатѝци, м. Човек, който страда от лунатизъм.

Грешни изписвания (3)

  • лонатик
  • лонътик
  • лунътик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лу-на-тик
непълен член лу-на-ти-ка
пълен член лу-на-ти-кът
мн.ч. лу-на-ти-ци
членувано лу-на-ти-ци-те
бройна форма лу-на-ти-ци
звателна форма лу-на-ти-ко