луна

Речник на българския език

луна̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Небесно тяло, което е спътник на Земята и грее с отразена от слънцето светлина; месец, месечина. Пълна луна. Луната свети. Луната изгрява.
2. Спец. В астрономията — спътник на планета.
3. Прен. Лунна година.
прил. лу̀нен, лу̀нна, лу̀нно, мн. лу̀нни. Лунна нощ. Лунна светлина. Лунен кръг. Лунна година.

Грешни изписвания (3)

  • лона
  • лонъ
  • лунъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лу-на
членувано лу-на-та
мн.ч. лу-ни
членувано лу-ни-те
звателна форма —

Връзки