лукративен

Речник на българския език

лукративен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лук-ра-ти-вен
непълен член лук-ра-тив-ния
пълен член лук-ра-тив-ни-ят
ж. р. лук-ра-тив-на
членувано лук-ра-тив-на-та
ср. р. лук-ра-тив-но
членувано лук-ра-тив-но-то
мн. ч. лук-ра-тив-ни
членувано лук-ра-тив-ни-те