луга

Речник на българския език

луга̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

и лу̀га ж., само ед.
1. Отпадъчна вода при производство на сапун.
2. Солен разтвор за унищожаване на ледена кора по улици и пътища. Хвърлям луга.
прил. лу̀гав, лу̀гава, лу̀гаво, мн. лу̀гави. Течността е лугава.

Грешни изписвания (3)

  • лога
  • логъ
  • лугъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лу-га
членувано лу-га-та
мн.ч. лу-ги
членувано лу-ги-те
звателна форма