лоцман

Речник на българския език

ло̀цман съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ло̀цмани, м. Лице с добра щурманска подготовка, което познава особеностите на труден за плаване район и помага да бъдат избегнати.

Грешни изписвания (1)

  • лоцмън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лоц-ман
непълен член лоц-ма-на
пълен член лоц-ма-нът
мн.ч. лоц-ма-ни
членувано лоц-ма-ни-те
бройна форма лоц-ма-ни
звателна форма лоц-ма-не