лото

Речник на българския език

ло̀то — съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

ср., само ед. Игра с особени карти с номера или с картинки.

Грешни изписвания (1)

  • лоту

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-то
членувано ло-то-то
мн.ч. —
членувано —

Връзки