лопатар

Речник на българския език

лопата̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. лопата̀ри, (два) лопатара, м.
1. Вид елен със сплескани рога.
2. Прелетна блатна птица, подобна на гъска, с плосък клюн.

Грешни изписвания (3)

  • лопътар
  • лупатар
  • лупътар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-па-тар
непълен член ло-па-та-ра
пълен член ло-па-та-рът
мн.ч. ло-па-та-ри
членувано ло-па-та-ри-те
бройна форма ло-па-та-ра
звателна форма