лока̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. лока̀тори, (два) лока̀тора, м. Устройство за определяне местонахождението на някакъв обект. Локаторът засече самолета.
Грешни изписвания (3)
- локатур
- лукатор
- лукатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ло-ка-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ло-ка-то-ра | |
| пълен член | ло-ка-то-рът | |
| мн.ч. | ло-ка-то-ри | |
| членувано | ло-ка-то-ри-те | |
| бройна форма | ло-ка-то-ра | |
| звателна форма | — | |