ловец

Речник на българския език

1. ловѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. ловцѝ, м. Човек, който се занимава с лов.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • лувец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-вец
непълен член ло-ве-ца
пълен член ло-ве-цът
мн.ч. лов-ци
членувано лов-ци-те
бройна форма лов-ци
звателна форма ло-ве-цо

2. Ловѐц географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Лувец