ловен

Речник на българския език

1. ло̀вен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. лов

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ловин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ло-вен
непълен член лов-ния
пълен член лов-ни-ят
ж. р. лов-на
членувано лов-на-та
ср. р. лов-но
членувано лов-но-то
мн. ч. лов-ни
членувано лов-ни-те

2. ловен — мин. страд. прич. м. р.

ловен е производна форма на ловя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки