лобен

Речник на българския език

ло̀бен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ло̀бна, ло̀бно, мн. ло̀бни, прил.
• Лобно място. 1. — Място, където някога се е изпълнявала смъртна присъда. Лобната скала на хълма Царевец.
2. Място, където някой е загинал.

Грешни изписвания (1)

  • лобин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ло-бен
непълен член лоб-ния
пълен член лоб-ни-ят
ж. р. лоб-на
членувано лоб-на-та
ср. р. лоб-но
членувано лоб-но-то
мн. ч. лоб-ни
членувано лоб-ни-те

Връзки