личинка

Речник на българския език

личѝнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. личѝнки, ж. Спец. В зоологията — форма на живот, един от първите стадии в развитието на някои животни (насекоми, земноводни и др.), който се отличава от тях по строеж и начин на живот; ларва.

Грешни изписвания (3)

  • лечинка
  • лечинкъ
  • личинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-чин-ка
членувано ли-чин-ка-та
мн.ч. ли-чин-ки
членувано ли-чин-ки-те
звателна форма