линотип

Речник на българския език

линотѝп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Печатарска машина, която отлива набрания текст на цели редове, както и напечатаният по такъв начин текст.
прил. линотѝпен, линотѝпна, линотѝпно, мн. линотѝпни.

Грешни изписвания (3)

  • ленотип
  • ленутип
  • линутип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-но-тип
непълен член ли-но-ти-па
пълен член ли-но-ти-път
мн.ч. ли-но-ти-пи
членувано ли-но-ти-пи-те
бройна форма ли-но-ти-па
звателна форма