лецитин

Речник на българския език

лецитѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. 1. Фосфолипид, изграден от две мастни киселини, глицерофосфорна киселина (глицерол-3-фосфат) и холин, например фосфатидилхолин, фосфатидилинозитол и др. Лецитините са широко разпространени във всички животински и растителни клетки, в нервната тъкан (особено в миелиновите обвивки), в яйчния жълтък и др.
2. Смес от вещества богати на лецитини.

Грешни изписвания (3)

  • лецетин
  • лицетин
  • лицитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ци-тин
непълен член ле-ци-ти-на
пълен член ле-ци-ти-нът
мн.ч. ле-ци-ти-ни
членувано ле-ци-ти-ни-те
бройна форма ле-ци-ти-на
звателна форма