летовник

Речник на българския език

1. лето̀вник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. лето̀вници, м. Човек, който е някъде на почивка, на курорт.

Грешни изписвания (3)

  • летовнек
  • литовнек
  • литовник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-тов-ник
непълен член ле-тов-ни-ка
пълен член ле-тов-ни-кът
мн.ч. ле-тов-ни-ци
членувано ле-тов-ни-ци-те
бройна форма ле-тов-ни-ци
звателна форма ле-тов-ни-ко

2. Лето̀вник географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Летовнек
  • Литовнек
  • Литовник