летоброене

Речник на българския език

летоброѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Система за определяне на времето по години, като за начало се взема важно историческо събитие. Християнско летоброене.

Грешни изписвания (15)

  • летоброени
  • летобруене
  • летобруени
  • летуброене
  • летуброени
  • летубруене
  • летубруени
  • литоброене
  • литоброени
  • литобруене
  • литобруени
  • литуброене
  • литуброени
  • литубруене
  • литубруени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-тоб-ро-е-не
членувано ле-тоб-ро-е-не-то
мн.ч. ле-тоб-ро-е-ния
членувано ле-тоб-ро-е-ни-я-та